понеделник, 27 септември 2010 г.

Лесбийска фантазия под прикритие



След успешната премиера на новия филм на Дрю Баримор „Whip It“ в САЩ, всички сайтове с лесбийска насоченост избухнаха едновременно в бурни аплодисменти и коментари за хомосексуалния подтекст на филм. Интересното е, че не само лесбийките откриват скрити препратки към различната сексуална ориентация. Сайтът за психология psychologytoday.com публикува материал на докторанта по клинична психология Джереми Клаймън, в който той разглежда филма като скрита лесбийска фантазия.
Кино терапия

Душевно разкриване чрез филм

от Джереми Клаймън

Дрю Баримор и Елен Пейдж – звездите от новия филм “Whip It”- могат да бъдат видяни хванати в кадър по време на целувка в списание Marie Claire. Споменавам това, само защото е най скорoшното доказвателство, подкрепящо хипотезата, която си изграждам относно “Whip it”. Филмът претендира да е историята на подрастващо момиче от малкия град, което се бунтува и намира своята истинска идентичност като звезден атлет в Ролер-Дербито. Mисля оначе, че филмът е също така и скрито послание към прикритите лесбийки, които живеят във враждебно настроени места, където дрешникът е единственото сигурно място.

Нека се спрем за малко преди да навлезем в теории на конспирацията. „Whip It” е режисиран от жена (Баримор), главната героиня е жена (Пейдж), а историята е нейното израстване в един матриархален свят. Не може да се види сериозен мъжки образ. Интерестното е, че филмът също така третира темите за спорта и дълбокия американски юг. Знам какво си мислите – като хетеросексуален мъж, аз съм неспособен да гледам история, която се върти единствено около женски образи без да комбинирам нейната директна цел да покаже узряването на едно младо момиче с някаква тайна и прикрита сексуална история. Защо просто не мога да оценя този филм като женска версия на самооткриването? Защо да натрапвам подтекста и да омаловажавам тази история, само за да докажа някаква полуизкривена интерпетация? Ами, защото моят начин прави филма още по-важен и интересен, така че ако сте феминиска и филмов критик, можете да се успокоите.

Развих хипотезата за “Whip It” като лесбийска фантазия под прикритие, защото дори ако това не е намерението на създателите на филма, той пак действа на това ниво. А функционирайки на това ниво, той постига социална цел, много по-голяма и важна от коментара за равенството между половете – жените също могат да правят хубави филми.

Та значи, ще попитате, къде може да се намери лесбийската фантазия в този филм? Нека отидем още по-далеч за секунда. Каква е основната функция на филмите? Бягство. По-конкретно бягство от нежеланата реалност в желан фантастичен свят. Нека си представим за момент, че ти си прикрита лесбийка в подтискаща хетеронормативна среда. Ти няма да се разкриеш. Най-вероятно по-скоро би искала да умреш, отколкото хората да разберат тайната ти. Така ти си живееш с незадоволени нужди. Имаш желанието да те познават истински, да си сексуално задоволена, да намериш любовта и обществото да те приема, но то само неумолимо разочарова. Има доста убедителен брой нови проучвания, които изследват спецификите на това нещастие. То е истинско. То е дълбоко. Така, ако си филмов създател, имаш възможността да смекчиш тази мизерия, поне временно. Но трябва да си внимателен. Ако създадеш история за нещо, което се счита за почти толкова неприемливо, колкото да си лесбийка, и я разкажеш като една приказка за преодоляване на бедите, за сила, за растеж и свобода, то тогава можеш да задоволиш тази фантазия за реализиране на хомосексуалността без да предизвикваш тревога от реалноста, в която живееш и страх от това да си различен в едно предубедено общество.

Първо, във филма трябва да бъде заложена прикрита стигма, тъй като тя е идеята за дилемата, произхождаща в конкретния случай от това, че си хомосексуален. В “Whip it” става дума за една по-малка стигма от това да си гей. Става дума за момиче, практикуващо спорт, който е част от пънк културата. Това е достатъчно неподходящо и непривично за една дама от висшето общество на юга, която се надява да отговори на обществените очаквания.Второ, филмът трябва да съдържа лек намек към скритата лесбийка в публиката, че истинският въпрос, който се разглежда, е сексуалността. Тук може да посочим няколко неща:

А. В “Whip It” става дума за ролър-блейд състезание, което филмът дефинира като група от полупияни жени, в тесни спортни униформи и блейдове, които със сила се избутват за вътрешна позиция. Тези, които притежават финес са преследвани от тези, които притежават сила, наподобявайки гонитбата на котка и мишка в top-bottom сексуалната динамика (има причина стандартната позиция да е мисионерска). Накратко, тази игра е метафора за секс.

Б. Гравната героиня Блис (Пейдж) се държи по начин, по който една лесбийка би се държала преди да е осъзнала сексуалната си ориентация. Срещаме се с нея, когато тя на шега си боядисва косата синя за конкурс за красота. Нейната необяснима любов към ролер-дербито е пробуден от образа на три жени, които се бутат една друга върху ролкови кънки. Тя зарязва приятеля си със съмнителна лекота и бързина. Тя е подрастващо момиче, което обича да бъде различно, обича да експериментира и поставя момчето в живота си след ролер-дербито. Разбира се никое от тези неща не я прави лесбийка, но като лесбийка в публиката, можеш да бъдеш наведена на подобни идеи.

C. Героиня на име „Jaba the Slut“ определено е лесбийка. Тя намига на момичетата, предлага да ги почерпи и ги провокира с реплики. Това сигнализира на публиката, че лесбийството едновременно присъства в сюжета, но и не съвсем.

Трета и последна точка в процеса на смекчаване на болката на прикритата стигма, е че всички неща, които провокират страх и безпокойство в процеса на разкриване, трябва да бъдат унищожени. Като част от публиката ти започваш да се вълнуваш, докато схемите на твоята истинска сексуалност се активират. Ти гледаш тази героиня на име Блис, който изпраща неуловими лесбийски сигнали и подсъзнателно забелязваш паралели между Блис и себе си. Как се облекчава безпокойството? Обичайният, хетеросескуален ред е обърнат наопаки: мъжете са метафорично кастрирани, докато същевременно лесбийската сексуалност придобива нова сила. Хетеросексуалната кастрация се получава или чрез хумор или чрез феминизация на мъжките герои. Това дава някакво спокойствие на човека от публиката със страх към собствените си хомосексуални желания.

Нека погледнем мъжете в този свят. Имаме пасивния баща – спортен фанатик, сексуално андрогенния приятел, треньора, който се представя като просто един от момичетата и разгонения коментатор на дербито. Въпреки че бащата флиртува с майката, той определено обича спорта и бирата повече от секса. Това твърдение оживява в сцената, в която Блис вижда буса на баща си на изоставен паркинг. Всичи знаци сочат към това, че той прави секс вътре, докато Блис не осъзнава, че той просто гледа мач на Texas Longhorns. Приятелят й може и да е хетеросексуален, по същия начин, по който Бийтълс бяха безвредно стрейт, но неговата дълга коса, любов към борбата и женствената му усмивка най-малкото изсмукват тестостерона от сцената. Треньорът необяснимо носи тесни дънкови шорти и пак необяснимо обожава Ролър-дерби. Ако Ролър-дербито е метафора за сексуалната идентичност, то той се грижи и пази тази идентичност по начин, по който малко хетеросексуални мъже могат. Накрая имаме и Джони Рокет – коментаторът. Той е епитом на свръх-сексуализирания, агресивен мачо. Лесбийките, страхуващи се от отхвърляне, мразят това, което той символизира и той предвидимо и рязко е изолиран. Те му се подиграват, когато иска да се присъедини към дамите в джакузито. Неговите опити за свалки в най-добрия случай изглеждат неуспешни, а името му “Rocket” (ракета) прави по-очевиден факта, че той представлява пенис и то импотентен такъв.

На фона на всичко това женската сексуална сила триумфира. Това е най-очевидно в сцената, в която Смашли Симпсън (Баримор) събаря съпруга си на земята преди да го обязди като неопитомен кон. Тя дори се засилва да го удари в топките. Това е един доста очевиден символ на победата над хетеросексуалната власт.

Вследствие имаме филм относно ролър-дерби, но същевременно имаме подтекстова дискусия относно сексуалността на лесбийките по начин, който не съобщава директно на публиката какво се случва. Болката на прикритата стигма е адресирана, темата за сексуалността е активирана, а заплахата от страна на хетеросексуалността е разсеяна.

Тази фантазия за бягство за една прикрита лесбийка е вероятно преувеличена от моя страна, но ако е очевидна за мен, то тя може би е очевидна за тактически таргетираната публика, на която се предлага един конкретен творчески подарък: кратко, но силно облекчаване на тревогата от всекидневния живот и топлото обществено послание „ти не си сама”. Оттук въпросната лесбийска фантазия може има една благородна и важна психологическа функция, която надхвърля тази на повечето предвидими и стандартни филми. А и, о да, обяснява защо Баримор и Пейдж се целуват в снимките за списанието.

http://www.bgles.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts with Thumbnails

Flamingo ads

Flamingo ads