Важно е КОЯ си, а не КАКВА си!

Какво е да си лесбийка?
Всъщност въпросът "какво е да си лесбийка" причинява много обърканост не само сред хетеросексуалните. Нещо повече - толкова много лъжи се повтарят толкова дълго, че вече се приемат за истини и факти относно това, какво означава да бъдеш лесбийка. Много от тези лъжи влияят пряко на отношението на обществото към нас. За мен да бъда лесбийка, означава прост о изражение на само една част от моето цялостно същество... една част от моята личност. Да... аз съм лесбийка! Но също така аз съм и жена, спортистка, човешко същество, приятелка, съседка, гражданка, треньорка, колежка, любима, българка, християнка, европейка, блондинка и много много други неща... каквото още се сетиш. Да съм лесбийка, означава да имам емоционално и физическо привличане към своя собствен пол, и с пособността да споделям силни чувства. Чувства, които наистина не се различават от чувствата, споделяни от хетеросексуалните хора. Да съм лесбийка, за мен означава много повече от един сексуален акт с друга жена, въпреки, че сексът е съставна част от любовта между жени... съответно между хората с каквато и да било сексуалност.

Лъжите...
Истината ще те направи свободна... При разкриването си, и самоприемането на самата себе си, че съм това, което съм, аз открих истината и неописуемата с думи свобода отприщи личността в мен. Сега знам, че това, което ме е подтискало, затваряло в себе си, и комплексирало... са били точно тези лъжи, изопачения и цялата неискренност в отношенията ми с приятелите ми. Всички лъжи, които чувах за хомосексуализма, и които ме плашеха, подтискаха, комплексираха и караха да се питам самата аз нормална ли съм.... Лъжи за това какво казва Библията за хомосексуализма, лъжи за това, как хомосексуалистите посягат на деца, лъжи за това как хомосексуализма съсипва нашата младост... безкрайно много лъжи.... Лъжи за това, че сме неспособни да бъдем родители, че не бива да бъдем допускани около деца за да не ги извратим. Лъжи, че сме непълноцинни хора, и че сме достойни само за отвращение. Лъжи, че хомосексуалността е болест и грях, лъжи че това са сексуални извращиния и хомосексуалистите са извратени хора. Лъжи, че хомосексуалистите ги интересува само безразборния секс в тоалетни по градинки с непознати случайни партньори... лъжи, че сме хора отхвърлени от другия пол или наранени от другия пол, или нехаресвани от другия пол... лъжи, че сме мразени и презирани от семействата си, и че родителите ни се срамуват от нас...
И всички тези лъжи дават право на другите хора правото да ни дискредитират и да ни се подиграват, да ни обиждат и да ни бият… да странят от нас и да се срамуват от приятелството си с нас…. Да се опитват да контролират живота ни или да ни изолират… Лъжи, които с лекота преминават от едно поколение в друго, предават се от родители на деца и пускат дълбоки корени на хомофобията. Лъжи, които процъфтяваха в една среда на мълчание и страх за истините за хомосексуализма, среда в която само се шепнеше и обвиненията в хомосексуализъм служеха за дискредитация и наказание. Същите лъжи, които карат толкова много от нас да се чувстват в някакъв смисъл по-нисши същества, мразени от всички... от приятели, от Общество, от семейство и от Бог. Та всички тези лъжи и измами са основата и първоизточника на чувствата, които някога аз изпитвах към самата себе си, и които карат другите да имат толкова негативно отношение към нас - лесбийките. Всички ние... и лесбийки и гейове и хетеросексуални и бисексуални... сме жертви на тези лъжи. Истината е другото име на Свободата и на Силата. И сега аз знам, че да позная истината за хомосексуализма, означава да позная Свободата и Гордостта.

Да си лесбийка не е болест.
Хомосексуалността физическа болест ли е, или емоционален проблем? Не! Не и пак НЕ! Психолози, психиатри, сексолози и всякакви други здравни специалисти са съгласни с мнението че това не е нито физическа болест, нито психическо отклонение, нито емоционален проблем. Безброй много специализирани и детайлни проучвания и изследвания в последните 35 години показват, че хомосексуалната ориентация е сама за себе си, и няма връзка със здравето, с емоционални или социални проблеми на личността.



Причината за това, хомосексуалността в миналото да се смята за заболяване е била много простичка и не се признава на висок глас за сега. И тази причина е че само професионалните психиатри в миналото са правели тези проучвания и те са се извършвали само върху гейовете и лесбийките, които са били техни пациенти във връзка с психически разстройства. Нямало е изследвания върху хората, които не са търсели психическа помощ за разни, породени от какво ли не психически разстройства. В момента в който тези изследвания са излезнали от психиатричните клиники и са се разпрострели върху хората, които не са били под терапия, мнението че хомосексалността е психическо заболяване е рухнало, било е признато за неправилно, и извадно от списъка с психическите заболявания. А като знаем колко трудно е да си признаят чак толкова решително грешката, то можем да съдим колко силни и неоспорими са били доказателствата.



През 1973г. Асоциацията на Психиатрите в Америка излезе с мнение относно необходимостта на ново и задълбочено изследване върху хомосексуалността, за да се прецени дали да бъде изваден термина "хомосексуалност" от официалното ръководство, в което са описани всички психични и душевни разстройства. През 1975г. Асоциацията на Психолозите в Америка излезе с резолюция подкрепяща психиатрите в мнението им за изваждането на хомосексуализма от този списък. Двете асоциации настояха всички психиатри и психолози да помогнат да се измие петното на психично заболяване, с което някои хора все още са свързвали хомосексуалната ориентация. Откакто официално е деквалифицирана хомосексуалността като психично разстройство от Световната Здравна Организация, това решение многократно е било потвърждавано от много допълнителни изследвания провеждани и от двете организации - на психиатрите и на психолозите.

Да си лесбийка не е избор... така си родена.
Мисля, че това е едно от най-важните неща, които трябва да се проумеят напълно от всяка лесбийка. Привличането към жени е нещо което много от нас осъзнават още в най-ранна възраст и това осъзнаване ни кара да се чувствуваме много различни още от малки деца. И понеже много от нас усещат това още от съвсем детска възраст, то как може да сме били повлияни от нещо или някого, или да направим разумен избор през тези детски години?! Единственото нещо, което е възможно да ни е повлияло по някакъв начин, е това как сме реагирали самите ние на тези наши чувства и желания. Естествено, когато откриваме за себе си какви сме, ако сме в обстановка и среда, в която се чувстваме сигурни и обградени с доброжелателност, разбиране и съпричастност ще ни е по-лесно да се доверим на чувствата си и да се разкрием като осъзнати лесбийки още много рано през времето на половото ни съзряване. За съжаление такава среда е голяма рядкост. И тогава в отчаяното си желание да бъдем приети от другите като "нормални", много момичета игнорират, крият и заместват чувствата си, докато, и ако, са готови да се разкрият и идентифицират като лесбийки в много по-късна възраст и вече като възрастни личности. Разбира се, ако вече не са направили ужасяващи и безвъзвратни грешки. Колкото по-бързо и по-пълно проумее едно момиче, че да е лесбийка е нещо нормално, че така се е родила, че това просто е нейната същност, толкова по-малко вина ще изпитва за всичко пропуснато и пропиляно и толкова по-добре ще е за всички. За нея, за семейството й, за приятелите й. И вместо да се опитваме да откриваме причини "защо сме лесбийки" и защо една жена може да харесва други жени мисля че е далеч по-нужно за нас простичко да приемем този факт като даденост и да хвърляме усилията си в изграждането на живота си.



Нека сме наясно с едно нещо, което звучи много логично:
Ако хомосексуалността не беше вродена, а беше избор, то коя жена би избрала тази сексуалност??? Коя би избрала да се хвърли в един безкрайно жесток водовъртеж от предубеждения, омраза, подигравки и насилие, които съпровождат в тази държава хомосексуалистите? Да си лесбийка не е лесно, и определено не е лесен живот, и никоя от нас не би избрала доброволно страха, лъжата, неискреноста и вечно съпровождащия ни страх да не бъдем разкрити. Нека погледнем на нещата по един друг начин и зададем въпроса така:

Кога хетеросексуалните са избрали своята сексуална ориентация и как са избрали?
- Събудили са се една сутрин с мисълта "аз реших да бъда хетеросексуална"?
- Размишлявали са дълго, дали да бъдат хомо или хетеросексуални, чели са литература по въпроса, и
са решили, че ще бъдат хетеросексуални ли?
- Техни приятели са им казали "По-добре е да бъде хетеросексуален човек според нас - ние избрахме
хетеросексуалността, избери я и ти"???
- Попитали са родителите си " Мамо и татко, според вас каква сексуалност е правилно да избера,
хомо или хетеро?" "Хетеросексуалността дъще" "Добре мамо и тате, аз ще бъда хетеросексуална"

Задавайте този въпрос на хетеросексуалните и вижте какво ще отговорят самите те за своята сексуалност. Не! Сексуалността не е нещо, което се избира от личността в определен момент на живота. Така както не можем да избираме чувствата си, да избираме вкусовете си, и предпочитанията си... така не можем да избираме и сексуалността си. Доста смешничко му става на човек, когато се вгледа в логиката на тези, които казват че да си лесбийка е обикновен избор. Аз съм готова да се съглася, че да се приеме или отхвърли хомосексуализма от един хетеросексуален е избор и въпрос на преценка, съгласна съм че и начина на живот на всяка една личност е въпрос на преценка и решение, но как да се съглася, че хомосексуалността ми е избор, когато никога не съм правила такъв избор и нямам нито една причина да го направя... расла съм в строго хетеросексуална среда, където отношението към хомосексуализма беше ужасяващо, не съм била разочарована никога от хетеросексуалността (от друга страна така и не ме очарова тази хетеросексуалност), и всичко което съм слушала за хомосексуалността е било винаги крайно негативно. Ако трябва да дам аз отговор на този въпрос то отговорът би бил много интересен:
Единствената причина, която аз мога да измисля, защо някое момиче би избрало да бъде лесбийка, би могла да бъде, защото е привлечено от женския пол и изпитва емоционални и физически чувства към други момичета. Е добре де... ако една жена не е привлечена от другите жени, то защо тази жена би избрала непривличащото я лесбийство? Ако е емоционално и физически привлечена от мъже, то защо тя ще прави доброволен избор да бъде с жени, а не с мъже. Няма логика подобно твърдение. Истината е, че никой не може да избира чувствата си, и привлечеността си към единия или другия пол повече, от избора примерно дали харесва повече шоколад или морски деликатеси. Когато едно момиче е лесбийка, тя просто изпитва различни чувства от другите - хетеросексуални момичета, и в това се състои цялата разлика между тях. Тази разлика в тези чувства и в привличането, ни правят нас лесбийки, а тях хетеросексуални. Нима тези, които ми обясняват, че хомосексуалността е избор, искат да ми кажат всъщност, че аз някак си успявам да си избирам какво да ме привлича и какво да ражда чувства в мен? Както вече казах - смешничко ми звучи.



Сексуалната ориентация изпъква и изплува за повечето хора по време на ранното юношество без още даже да имаме сексуален опит. И много момичета, откривайки това свое привличане, са ми казвали, че дълги години са се опитвали много усилено да променят сексуалната си ориентация в хетеросексуална, но винаги неуспешно. Това ги е хвърляло в прегръдките и леглата на върволица мъже, където те са доказвали своята "правилност" на самите себе си и на околните, но с цената на една винаги опустошена душевност. В световната история до ден днешен не е известен случай, на човек, променил своята сексуална ориентация от хомо в хетеро-сексуална, въпреки огромния натиск и многобройните опити. Променяно е принудително само сексуалното поведение, което е било винаги с цената на вътрешни духовни опустошения, и точно по тази причина, не съм съгласна, че сексуалната ориентация е съзнателен избор, който избор може да бъде променен доброволно или с убеждение.

Ако си лесбийка, то това не може да се промени.
Може и на някои да не им харесва, но това са фактите. Много институции, организации, лекари, психиатри и какви ли не са се опитвали да променят хомосексуалистите в хетеросксуални. И в днешни дни много хора опитват и дори твърдят, че постигат успехи. Но това е абсурд. Те приемат промяната на сексуалното поведение, като промяна на сексуалната ориентация. Тоест - приемат желаното за действително. Лесбийството обаче не е поведение. Да си лесбийка означава да влагаш емоции и чувства от сърцето и душата си, а както добре знаем чувствата и емоциите не подлежат на човешкия контрол, колкото и да желаят някои. На чувствата и емоциите човек просто реагира, без да може да ги контролира. Ние можем само да ги приемем тези чувства и емоции и да позволим на нашата естествена привлеченост да се развие и изрази в любов, или да се опитаме да се насилим да подтиснем своите естествени чувства, което е много лошо за нашето психическо здраве. Някои хора може и да претендират, че са успели да направят от една лесбийка хетеросексуална жена, но това вътрешни чувства и влечения, не и нейната същност и ориентация.
За моя радост в последните години беше признато, че не само е невъзможно да се промени нечия сексуална ориентация с терапия, но също така и опитите за това са много вредни за тази личност, върху която се пробва тази терапия. За жалост подобни опити са поощрявани предимно от религиозни организации и фигури, които мотивират едно вредно и абсурдно насилие над вътрешната човешка същност.
През 1990 г. американската Асоциация на Психолозите изнесе научни данни, че всички доказателства сочат, че терапиите за промяна на сексуалната ориентация нанасят много вреди. За да се промени нечия сексуална ориентация не е достатъчно едно обикновенно възпрепятстване на възможноста на една жена да има връзки с друга жена, или да бъде принудена да започне "здравословен" хетеросексуален живот и да се омъжи. За да се промени женската сексуална ориентация, трябва да се промени и емоционалната същност на тази жена, естествено заложените в нея сексуални влечения, романтичните й чувства, и мислите й. Да се промени самоприемането и социалната й идентичност. Нима това е възможно?

Лесбийството е любов, а не секс!
Не зная как... нито защо... но някак си сексът... и особено безразборния секс, винаги са се асоциирали с хомосексуализма. Безразборният секс, без да има и емоционални отношения между партньорите, няма повече общо с хомосексуалността отколкото има общо с хетеросексуалността. Едно от нещата, които отличават хората от животните, е тази висша дарба, дадена ни от Бога, да можем да обичаме и да споделяме с други хора своята любов. Това е едно от нещата, които ни правят уникални нас - хората... Любовта е много повече от секса. Тя е едно пълно преливане на две души, размяна на чувства доверие, желания и стремеж към дълга продължителност на връзката.
Любовта е контекста на една доживотна връзка между двама човека, а секса е само един от чудесните начини да се изрази тази Любов. А секса в тази Любов трябва да бъде специален, а не инцидентен, небрежен и инерционен. А за да бъде специален, той трябва да бъде ценен, любим и тръпнещ. За да е такъв секса, той трябва да е част от една продължителна връзка с любим човек, към когото има чувства и желание. Когато секса представлява не просто секс, а е израз на Любов, той включва в себе си пълното изражение на Човешкото в нас и в този секс участвува не само тялото, но и сърцето, душата и духът ни.
Ние сме лесбийки и се влюбваме в жени. Лесбийка не означва само жена, която прави секс с друга жена. Лесбийка е жена, която споделя не само тялото си, но и сърцето, душата, мислите и чувствата си с друга жена, с която иска да изживее голяма част или целия от живота си. Лесбийка означава и Любов... а не само секс.