В чуждите страни гей обществото със сигурност е много по-толерирано, отколкото това в България. Българите сякаш искат да се изолират от тази маса хора, които вече се броят доста повече в сравнение с предишните години.
Ако сега видиш някой гей, било то мъж или жена, се отнасяш с него сякаш е заразно болен или го гледаш сякаш е чудовище. От къде ли идва тази ограниченост?
Беше проведена кампания под надслов "Ние първо сме хора, после сме всичко останало" с цел да се покаже на обществото, че различната сексуалност не бива да ни кара да игнорираме този типаж хора. Никой не е виновен, че се е родил с по-различна ориентация от тази на останалите. Лошото е, че хората ограничават много своите виждания и се отнасят с пренебрежение. Наскоро в България бе проведен гей парад, чиито завършек бе кошмарен. Станичните наблюдатели едва ли не са се държали с участниците на парада като с животни, при положение, че тяхната численост не е надминавала 200 души.
Докато в Америка и други страни гей парадите имат хиляди участници, които биват толерирани, съдейства им се спокойно да прекарат едничкия си празник сред обществото, в който без страх могат да заявят пред всички "Аз съм гей и не се срамувам от това, което съм". Да, но в нашата страна, такъв апел би бил сринат веднага. Почти невъзможно е тук да видиш някоя гей двойка спокойно да се разхожда по улиците, без страх, че е такава. По-скоро биха се крили, отколкото да се покажат, защото знаят, че ще бъдат отхвърлени. Ние наистина трябва да осъзнаем, че тази ориентация на човека не трябва да ни кара да го отхвърляме от нашето общество, само защото има влечение към някой от същия пол. Но за да постигнем това, преди всичко трябва да се преборим със своите тесногръдия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар